Hefte

Zeitschrift „Germanistik und Skandinavistik“, Heft 2, 2022

Die einzelnen Artikeln sind durch Klicken auf ihre Titel herunterzuladen.

Redakteure des Heftes: Maria Endreva, Ivan Tenev

Publikationsdatum: 10.10.2022

ISSN: 2815-2867

Inhaltsverzeichnis (auf Bulgarisch und Englisch)

Liste der Autor:innen (auf Bulgarisch und Englisch)

Vorwort (auf Bulgarisch und Englisch)

SPRACHWISSENSCHAFT

Zu den segmentalen Neutralisationen im Bulgarischen und Dänischen (auf Bulgarisch)

Мaria Bakalova Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.12-31

The article compares the neutralizations of segmental contrasts in Modern Standard Bulgarian and Modern Standard Copenhagen Danish. Possible phonetic and functional explanations for the neutralization (or lack thereof) of certain contrasts are discussed. Both languages exhibit neutralization of vowel height contrasts (due to unstressed vowel reduction in Bulgarian and /r/-coloring in Danish), but this process is less extensive in Danish. An overview of the cognitive mechanisms underlying incomplete neutralization is given with regard to the final devoicing of obstruents in Bulgarian. The synchronic lenition of Danish plosives is analyzed as a non-neutralizing, contrast-maintaining process – with some notable exceptions.

Keywords: neutralization, vowel reduction, lenition, Bulgarian, Danish

Rede- und Redewahrnehmungsprädikate im Dänischen, Schwedischen und Bulgarischen – S-Selektion als Test für kontroverse Antonymie (auf Bulgarisch)

Konstantin Radoev Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.32-47

The article presents several parallels between the s-selection and argument selection of, on the one hand, speech predicates and speech-perception predicates, and, on the other hand, dative predicates and their converse antonyms. The focus lies on the differences and similarities between Bulgarian, Swedish and Danish as regards the deriving prototypical basic sentences containing such predicates, and analogies are made with predicate pairs such as give ~ receive. The main theoretical framework is a minimalist version of X-bar theory.

Keywords: s-selection, speech and speech perception predicates, Bulgarian, Swedish, Danish

Einige Beobachtungen zur Darstellung der Konjugation starker Verben in Lehrwerken der drei kontinentalen skandinavischen Sprachen, Teil 2 – Norwegisch und Dänisch (auf Bulgarisch)

Vladimir Naydenov Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.48-59

This is the second part of a two-part article which discusses and contrasts the ways in which strong verbs are usually described in educational materials for the three Mainland Scandinavian languages as L2. The second part examines materials for Norwegian and Danish. It is concluded that they tend to place less emphasis on the distinction between ‘strong’ and ‘irregular’ verbs and the regular patterns found in their conjugation than their Swedish counterparts do. Some explanations for this fact are offered.

Keywords: strong verbs, Norwegian, Danish, regularity, didactics

Zur Beschreibung der zusammengezogenen Sätze in der deutschen und bulgarischen Grammatik (auf Bulgarisch)

Lilia Burova Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.60-75

This article examines characteristic features in the description of the contracted clauses (in German zusammengezogene Sätze) in basic German and Bulgarian grammars. The comparison between the German and the Bulgarian grammatical information allows to draw conclusions about their interpretation in the linguistic literature, as well as to reveal some problematic points and ambiguities in their definition.

Keywords: syntax, contracted clauses (zusammengezogene Sätze), compound sentence, simple sentence, German and Bulgarian language

LITERATURWISSENSCHAFT

Gegenwartsbewältigung. Der Roman „So ist die Welt geworden“ von Marlene Streeruwitz (auf Bulgarisch)

Violeta Vitcheva Institute for Literature, Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.77-86

The article introduces Austrian writer Marlene Strееruwitz as a socially and politically engaged artist and examines how her latest work relates to the immediate present. It explores the strategies of coping with the present represented in the novel, but also the role of writing in the writer’s biography at a specific historical moment (the first locкdown during the 2020 covid-19 pandemic). The analysis is based also on media appearances and poetological works of the author.

Keywords: Marlene Streeruwitz, present, covid-19, Gegenwartsbewältigung

Begründungen des Dichtens. Versuch einer kontrastiven Analyse von Ingeborg Bachmanns „Marina“ und Robert Musils „Der Mann ohne Eigenschaften“

Krasimira Hristova University of National and World Economy (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.87-94

Die Aufstellung einer Parallelität der Romane „Malina“ und „Der Mann ohne Eigenschaften“ beruht auf den Auffassungen beider Autoren von der Notwendigkeit der Wiederherstellung vom Vertrauensverhältnis zwischen dem Selbst und der Sprache, die mit einer moralischen Reflexion zusammenhängt. Dem Kunstwerk sprechen beide Autoren die Aufgabe zu, durch das Schaffen einer poetischen Wirklichkeit die Wahrheit über das erschütterte Verhältnis zwischen der wahrhaftigen und der sprachlich konstruierten Gestalt des Individuums zu enthüllen und Modelle zur geistigen Bewältigung der Sinnverluste zu erfinden. Unterwegs zu den Ursprüngen des Geistes und der Sprache werden ihre Transformations- und Erneuerungspotenzen geprüft.

Schlüsselwörter: Autor, Sprache, Kunstwerk, Wahrheit, Geist

Kulturgeographie Europas und ihre Grenzen in „Schachnovelle“ von Stefan Zweig

Angel Valentinov Angelov Institute for Literature, Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.95-115

Der Artikel ist ein Versuch, eine mögliche Antwort auf die Frage zu liefern: Was ist für Stefan Zweig das symbolische Territorium der europäischen Kultur? Das Material, an dem ich arbeite, ist „Schachnovelle“ und ein Teil seiner Essayistik. In „Schachnovelle“ stellt sich Wien als Kulturzentrum, in dem Dr. B. geboren ist, dem nicht-kulturellen Bereich, Banat, entgegen, aus dem die andere Hauptfigur, Mirko Czentovic, stammt. Wo genau das Banat liegt, spielt keine Rolle, denn in der Novelle soll es ein Ort sein, der außerhalb der Kultur Europas liegt. Ich komme zu dem Schluss, dass Kulturtopos in der Novelle ist Wien, während das Fehlen von Kultur slawischer Herkunft ist und einem unbestimmten Ort entstammt, der ganz allgemein als südlicher Balkan bezeichnet wird. Ich versuche auch zu begründen, dass Zweig an den kulturellen Werten seiner Jugend aus der Zeit vor 1914 hängt. Für Zweig ist die Kultur Europas gleichbedeutend mit der westeuropäischen. In einigen Fällen werden skandinavische Schriftsteller in diese Kultur einbezogen. Von den Ländern Europas, die im 18. und 19. Jahrhundert existierten, bietet das Habsburgerreich eine gute Ausgangposition an, um über das Thema „Europa“ in historischer Hinsicht nachzudenken. In Ost-West-Richtung erstreckte es sich vom heutigen Italien bis zur heutigen Ukraine.Am Ende des Aufsatzes diskutiere ich Elemente der kritischen Reflexion der Zweigrezeption in Bulgarien.

Schlüsselwörter: Stefan Zweig, „Schachnovelle“, Europe, Kulturgeographie, Grenzen

Techniken für onomatopoetische Präsentation in zwei Kultursalons (in englischer Sprache)

Elitsa Dubarova-Petkova, Iliana Ivanova Burgas University Prof. Dr. Asen Zlatarov (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.116-124

This article focuses on the acoustic similarities between two cultural salons, which have become active participants and main characters in two novels, written far apart from one another in time – “War and Peace” by Leo Tolstoy and “The Man Without Qualities” by Robert Musil. The similarity between the two salons runs parallel in terms of their specific “sounding”, determined by onomatopoeic representation. The salon of Diotima in Musil’s novel is associated with a henhouse where all conversations about war and peace are just cackling and clucking. As Tolstoy never completely accepted the progress of bourgeois civilization, the salon transparently and explicitly gets allegorical sense of “spinning workshop” whose “products” are vanity, intrigue and bustle. The onomatopoeic representation of the two salons is loaded with deep irony, as well as parodic motivation, leading to the sceptic conclusion that peace cannot be achieved by the spiritual endeavors of cultural communication.

Keywords: cultural salon, onomatopoeic representation, Tolstoy, Musil

Die skandinavische Kinderliteratur – Tradition und Innovation (auf Bulgarisch)

Nadezhda Mihaylova, Antonia Gospodinova Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.125-138

The choice of the topic of the present paper is connected with the seventy-fifth anniversary of the creation of “Pippi Longstocking” by Astrid Lindgren, which was translated into more than 70 languages. The aim of the paper is to outline the tradition of Scandinavian children’s literature, focusing on the storytelling mastery of Hans Christian Andersen, Peter Christen Asbjørnsen, Jørgen Moe, Selma Lagerlöf and Astrid Lindgren – pioneers and innovators in the genre of the fairy tale, stories and novels for children not only in the Scandinavian north, but also in the world. The specific literary devices, means of expression, themes, choice of literary characters and imagery in these authors’ literary works are the object of study and are referred to as the basis for the development of Scandinavian literature today.

Keywords: Scandinavian children’s literature

Vom Erzählen in Bildern. Zur dokumentarischen Funktion fotografischer Narrative in Bodo Kirchhofs autobiografischem Roman „Dämmer und Aufruhr“

Ralitsa Ivanova St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.139-153

Der Beitrag präsentiert Bodo Kirchhoffs Annäherung an eine dokumentarische Schreibweise in seinem autobiographischen Roman Dämmer und Aufruhr. Roman der frühen Jahre (2018). Im Zentrum des Interesses steht seine experimentelle Herangehensweise im Umgang mit verschiedenen Erinnerungsräumen sowie die Frage, wie er sein Schreiben durch den Rückgriff zur Fotografie an der Grenze zwischen Referentialität und autonomer Sprachlichkeit verortet.

Schlüsselwörter: Dokumentarisches Schreiben, Neuer Realismus, fotografische Narrative

Medialität und Geschlecht in Fontanes Romanwelt

Maja Razbojnikova-Frateva Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.154-171

Der Beitrag untersucht den Zusammenhang zwischen unterschiedlichen Medien einerseits und der geschlechtlichen Zugehörigkeit der Protagonist*innen andererseits in zwei Romanen von Theodor Fontane. In einem ersten Teil der Untersuchung wird der Umgang der Figuren mit Malerei und Musik als Spielarten des Mediums der Kunst im Roman „L’Adultera“ betrachtet. Im zweiten Teil werden die Parallelität und die Konkurrenz zwischen dem tradierten Kommunikationsmittel „Brief“ und dem neuen Kommunikationsmittel „Telegraph/ Telegramm“ und ihre geschlechtliche Zuordnung näher unter die Lupe genommen. Sichtbar werden dabei Fontanes Gespür für die Macht der Medien und der geschickte Einsatz der Medialität zur Charakterisierung der Geschlechterrollen und zur subversiven Auflockerung der normativen Vorstellungen von Männlichkeit und Weiblichkeit im 19. Jahrhundert.

Schlüsselwörter: Fontane, Medialität, Geschlecht, „L’Adultera“, „Cécile“

Politische und poetische Dimensionen der Literatur: Konflikte und Überschneidungen (auf Bulgarisch)

Svetlana Arnaudova Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.172-184

The article focuses on literature’s place in a social, historical and cultural context. It also explores literature’s political commitment across different periods in history. Special attention is placed on the notion of the “autonomy of art” and the self-determination of authors and separate literary movements as apolitical – something which often does not correspond to their real impact on social processes. The article also poses the question how literature influences the reader in a cognitive and emotional way via direct political and moral messages, via innovative aesthetic forms, and via the creation of an alternate reality. The article has a didactic focus and is intended for students in philological disciplines.

Keywords: policy, autonomy, authenticity, commitment, aesthetics

Vergangene Narrative über die Arbeit (auf Bulgarisch)

Maria Endreva Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.185-201

The article traces the different narratives around labour, from the Christian stories about it to its integration into ideologies of nationalism and fascism. It showcases the medieval understanding of work as punishment for a committed sin, the first positive indicators of labour as a means of ethical education during the Reformation, and their development during the Enlightenment. Romanticism opposes those ideas through its glorification of idleness, but in the rise of capitalism labour becomes a pillar of working class ideologies in the 19th and early 20th centuries.

Keywords: labour, narrative, relations of power, disciplinary society

ÜBERSETZUNGSWISSENSCHAFT

Übersetzungsprobleme bei Personalpronomen aus dem Deutschen ins Bulgarische (auf Bulgarisch)

Simeon Kaynakchiev Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.203-220

This article studies the translation of pronominal forms of address from German to Bulgarian. The study examines the development of the pronominal forms of address in German and in Bulgarian. This serves as a basis for the comparison of both systems and the analysis of their asymmetry. Examples from literature texts are used to illustrate the different uses of the pronominal forms of address in German and the features and deficiencies of their respective translations in Bulgarian are analysed. This analysis allows the development of possible methods for adequate translation of pronominal forms of address.

Keywords: German to Bulgarian translation, address forms, pronominal forms of address

METHODIK UND DIDAKTIK

Austausch-Projekt: Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich

Jacqueline Dyballa und mehrere Autor:innen Sofia University St. Kliment Ohridski (Bulgaria)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2022.2.222-229

In diesem Beitrag wird ein interkulturelles und interdisziplinäres Austauschprojekt für Germanistikstudierende an der Sofioter Universität und Geschichtsstudierende der Alpen-Adria-Universität Klagenfurt vorgestellt. Nach einer kurzen Darstellung der Rolle des eigenen Geschichtsbewusstseins im Fremdsprachenunterricht wird auf das Projekt eingegangen. Darauffolgend werden die Ziele und der Ablauf des Projekts Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich beschrieben. Im Anschluss wird das Projekt aus der Sicht einiger Studierender, anhand von Erfahrungsberichten und deren Ergebnissen, geschildert. Der Beitrag verfolgt das Ziel für ähnliche internationale Projekte in der Auslandsgermanistik zu ermutigen.

Schlüsselwörter: Online-Sprachprojekt, Geschichtsbilder, interkultureller Austausch

AUSGEZEICHNETE TEXTE IN WETTBEWERBEN FÜR SCHÜLER’INNEN UND STUDIERENDE

Essay-Wettbewerb in dänischer Sprache (auf Dänisch)

Mehrere Autor:innen

Предлагаме на вашето внимание текстовете на отличените студенти в конкурса за есе на датски език, организиран ежегодно от Центъра за научни изследвания и информация „Ханс Кристиан Андерсен“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сътрудничество с посолството на Кралство Дания в София. Тази година темата на конкурса бе „С какво ви е вдъхновила кралица Маргрете II?“, свързана с петдесетгодишнината от коронацията на кралица Маргрете II, която беше отбелязана през 2022 г. В конкурса участваха студенти от специалност „Скандинавистика“, изучаващи датски език. Победителите в конкурса са:

• Габриела Атанасова, III курс – първа награда

• Живко Боздански, IV курс – втора награда

• Моника Цветкова, II курс – трета награда

• Велислав Великов, II курс – специална награда

Посланикът на Кралство Дания в България Н. Пр. Йес Брогорд Нилсен награди лично победителите в конкурса и проведе разговор със студентите и преподавателите от специалност „Скандинавистика“.

Бихме искали да изразим благодарността си към Посолство на Кралство Дания за отличното сътрудничество, както и на участниците в конкурса. Честито на печелившите, а на всички студенти пожелаваме успех!

Übersetzungswettbewerb aus den skandinavischen Sprachen zu Ehren von Prof. Dr. Vera Gancheva

Mehrere Teilnehmer:innen

Представяме отличените победители в конкурса за превод на художествена проза и поезия от скандинавски езици на името на проф. д-р Вера Ганчева, в който се включиха ученици и студенти с общо тридесет и пет превода – единадесет от датски, шестнадесет от норвежки и осем от шведски език.

След проведеното обсъждане на предложените преводи, журито в състав проф. д.ф.н. Майа Разбойникова-Фратева, Меглена Боденска (скандинавист и преводач от шведски език), гл. ас. д-р Антония Господинова, гл. ас. д-р Евгения Тетимова, гл. ас. д-р Иван Тенев, гл. ас. д-р Владимир Найденов, гл. ас. д-р Елена Стойнева, гл. ас. д-р Надежда Михайлова, ас. Константин Радоев, ас. Елена Стоицева отличи следните победители в съответните категории:

• Превод на художествена проза от датски език: Веселина Кузманова, студентка в трети курс, НФИМСЕ

• Превод на художествена проза от норвежки език: Андрей Колев, студент в магистърска програма „Език, култура, превод“, специалност Скандинавистика

• Превод на художествена проза от шведски език: Анна Димитрова, студентка в трети курс, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от датски език: Михаил Байков, студент в магистърска програма „Нордистика“, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от норвежки език: Михаил Байков, студент в магистърска програма „Нордистика“, специалност Скандинавистика

• Превод на поезия от шведски език: Андрей Колев, студент в магистърска програма „Език, култура, превод“, специалност Скандинавистика

За превод на художествена проза от норвежки език поощрителни награди получават Яница Кирова, студентка в четвърти курс, специалност Скандинавистика и Мария Стефанова, ученичка от 10 А клас в 19 СУ „Елин Пелин“, София.

Благодарим на всички участници в конкурса и им пожелаваме бъдещи успехи в сферата на превода от скандинавски езици!

Übersetzungswettbewerb aus der deutschen Sprache zu Ehren von Prof. Dr. Boris Paraschkevov

Nia Spasova, Veronika Delcheva

През пролетта на 2022 г. специалност „Немска филология“ към катедра „Германистика и скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обяви 1-ви Студентски конкурс за превод от немски на български език. Идеята е конкурсът да се превърне в традиция, като се провежда ежегодно и дава възможност на студентите от специалност „Немска филология“, но и от други специалности във Факултета по класически и нови филологии и Факултета по славянски филологии, да мерят сили в полето на преводаческото изкуство. Предвижда се при подбора на текстовете за превод всяка година да се поставят различни жанрови и тематични акценти.

Конкурсът е посветен на паметта на проф. д-р Борис Парашкевов (1938 – 2021), дългогодишен преподавател в специалност „Немска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, изтъкнат германист с международно признание, специалист по диахронна лингвистика, етимология, история и историческа граматика на немския език, завещал и ценна преводаческа продукция от немски и фински език, която ще остане пример за професионално отношение към превода и високо преводаческо майсторство. Сред забележителните постижения на проф. Борис Парашкевов са преводът на историческия роман на Мика Валтари „Синухе Египтянина”, преводите на романа „Сродства по избор” на Йохан Волфганг фон Гьоте, на новели от Лудвиг Тик, на текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. В преводаческия актив на проф. Борис Парашкевов са още „Ернст & Фалк. Масонски разговори” на Лесинг, осем книги на австрийката писателка Аугусте Лехнер, адаптации за юношеска публика на произведения от древността и средновековието, историческите романи „Алиенор” на Таня Кинкел, „Марозия” на Ерик Валц, „Еврейката от Цариград” на Валдтраут Левин, либретото на операта „Вълшебната флейта” и др. Върхов принос за българската преводна култура са преводът на проф. Борис Парашкевов на най-значимата творба от епохата на немския барок, пикаресковия роман „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен, и преводът му на героичния късносредновековен епос „Песен за нибелунгите“.

В първото издание на Студентския конкурс за превод от немски език участниците имаха възможност да работят по избор върху откъс от романа „Das Buch des Vaters“ на швейцарския писател Урс Видмер и върху пасаж от предговора на монографията на Херфрид Мюнклер „Marx, Wagner, Nietzsche. Welt im Umbruch“. Представени бяха съответно 9 превода в рубриката „Проза“ и 6 превода в рубриката „Хуманитаристика“. След като обсъди преводите, журито в състав доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Христо Станчев, гл. ас. д-р Иван Попов и ДААД-лектор Жаклин Дибала единодушно реши да присъди:

• Награда за най-добър превод в рубриката „Проза“ на Ния Спасова, студентка от 1-ви курс, специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“

• Награда за най-добър превод в рубриката „Хуманитаристика“ на Вероника Делчева, студентка от 1-ви курс, специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“.

Много радостно е, че победителите в конкурса, Ния Спасова и Вероника Делчева, са и най-младите участници в него, което е залог за това, че в процеса на обучението си в специалност „Немска филология“ те ще могат да развият своя безспорен потенциал и талант и в бъдеще ще постигнат още по-големи успехи в преводаческото поприще.

Тук публикуваме след редакция двата отличени превода. Преводът на Ния Спасова е редактиран от д-р Христо Станчев, а преводът на Вероника Делчева от д-р Иван Попов.

ÜBERSETZUNGEN SCHÖNGEISTIGER PROSA UND POESIE

Franz Kafka: „Aufzeichnungen aus dem Jahre 1920“ (Auszug)

Übersetzerin aus dem Deutschen: Eva Patsovska-Ivanova

Франц Кафка (1883–1924) е сред най-четените и най-разностранно тълкуваните писатели в немскоезичната литература от началото на ХХ век. Творчеството му и до днес притегля в орбитата си ценителите и интерпретаторите на художествена литература. То се откроява със своята енигматичност при повдигането на екзистенциални въпроси, за които няма финална инстанция на истината в живота на индивида. Авторът има продължителна и трайна рецепция по целия свят, в България тя се разпростира и в различни социокултурни ситуации. Текстовете на Франц Кафка имат неусложнен езиков изказ, доловима ритмика на фразата, а по признака на отвореност за тълкуване на различни равнища са без аналог в немскоезичната литература.

„Записки от 1920 година“ е откъс от „Дневници“ на Франц Кафка, които са съхранени за периода от 1909 до 1923 г. и съдържат разнородни бележки на автора, включително автобиографични и рефлексивни.

Ева Пацовска е хоноруван преподавател в специалност „Немска филология с избираем модул Скандинавски езици“, доктор по филология, преводачка от немски език на текстове на Томас Фрам, Андреас и Вивиан Хамбургер, Ханс Тил, Марион Пошман и др.

Sigrid Undset: „Kristin Lavransdatter“, Bind 2: „Husfrue“

Übersetzerin aus dem Norwegischen: Eva Kaneva

Сигрид Унсет (1882 – 1949) е родена в Дания и е израснала в Кристиания, някогашното име на днешен Осло. През 1907 г. дебютира с романа „Госпожа Марта Оули“, но големият пробив на литературната сцена идва с „Йени“ през 1911 г. Сигрид Унсет получава Нобеловата награда за литература през 1928 г. най-вече за изключителното описание на живота в средновековна Скандинавия в трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“, включваща частите „Венецът“ (1920), „Стопанка“ (1921) и „Кръстът“ (1922).

Трилогията се смята за един от шедьоврите в норвежката литературна история и представя завладяващата историята на Кристин Лаврансдатер – дъщеря на заможен стопанин от Гюдбранската долина. Сигрид Унсет проследява живота ѝ от детските години до дълбока старост. Изграден с много проникновение и наситен с психологизъм, образът на Кристин ни пленява със силата на девичите ѝ вълнения, с изпепеляващата ѝ любов към Ерлен Никулаусьон, с майчината ѝ всеотдайност и не на последно място със стремежа ѝ да намери път към Бога. Трилогията представлява отзвук от терзанията на самата Унсет, която няколко години след написването ѝ решава да се върне към католицизма.

Магията на „Кристин, дъщерята на Лавранс“ вдъхновява Лин Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 г. Критиката е единодушна: благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век.

Ева Кънева е преводачка на художествена литература от норвежки, шведски и датски език. Родена е през 1985 г. в град Добрич. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по скандинавистика и магистърска – по скандинавски езици, култура и превод към Катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Жанрово преводите на Ева Кънева обхващат класика, детско-юношеска литература и криминални романи. Превежда произведения на Ю Несбьо, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Ендре Люн Ериксен, Тюра Теодора Трунста, Сара Енгел, Катарина фон Бредов, Ким Фебер, Йени Педерсен, Мария Грипе, Сигрид Унсет, Хенрик Ибсен и др. През 2015 г. е удостоена с Наградата на фондация „Васа Ганчева“ за млад преводач от скандинавски езици и с Наградата на НУРЛА (Държавната агенция за подкрепа на норвежката литература в чужбина) за преводач на годината.

Jo Nesbø: „Macbeth“ (Auszug)

Übersetzerin aus dem Norwegischen: Eva Kaneva

Норвежкият писател Ю Несбьо (р. 1960) е първият не-англоезичен автор, поканен да вземе участие в проект на издателство „Хогарт“, в който прочути автори пренаписват пиеси на великия драматург Уилям Шекспир. То отправя предложение към Ю Несбьо да съчини своя „кавърверсия“ по някоя от драмите на Шекспир и той избира „Макбет“. Макар да се смята за една от най-кървавите шекспирови пиеси, в „Макбет“ според Несбьо любовта е централна тема. Лейди Макбет и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.

Действието ни пренася в безименен, мрачен и потискащ град. След закриването на двете най-големи металургични фабрики хората в града нямат поминък. В резултат от управлението на директора на полицията Кенет – самозабравил се властник, който в продължение на четвърт век управлява с прийомите на диктатор – корупцията процъфтява, а градът затъва все повече в тресавище от фалити, престъпност и хаос. Расте употребата на наркотици, а отчаяните жители все по-охотно проиграват и последните си пари в двете градски казина. В този град дълбоки корени са пуснали политическият цинизъм, управленското двуличие, приспособленчеството, човешкото тщеславие и ненаситност…

Ю Несбьо вече се е утвърдил като един от най-успешните криминални автори в света, оглавявайки класациите с всяка своя следваща книга. Романите му се четат на повече от 50 езика и са продадени в повече от 50 милиона екземпляра, а неговият герой – инспектор Хари Хуле, е обичан по цял свят.

Ева Кънева е преводачка на художествена литература от норвежки, шведски и датски език. Родена е през 1985 г. в град Добрич. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по скандинавистика и магистърска – по скандинавски езици, култура и превод към Катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Жанрово преводите на Ева Кънева обхващат класика, детско-юношеска литература и криминални романи. Превежда произведения на Ю Несбьо, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Ендре Люн Ериксен, Тюра Теодора Трунста, Сара Енгел, Катарина фон Бредов, Ким Фебер, Йени Педерсен, Мария Грипе, Сигрид Унсет, Хенрик Ибсен и др. През 2015 г. е удостоена с Наградата на фондация „Васа Ганчева“ за млад преводач от скандинавски езици и с Наградата на НУРЛА (Държавната агенция за подкрепа на норвежката литература в чужбина) за преводач на годината.

Walter Benjamin: „Das Kunstwerk im Zeitalter seiner technische Reproduzierbarkeit“ (Auszug)

Übersetzer aus dem Deutschen: Kolyo Kolev

Валтер Бенямин (1892-1940) е немски философ, литературовед, преводач, теоретик и историк на културата от еврейски произход. Сред най-известните му произведения са „Критика на насилието“ (1921), Гьотевият роман „Родства по избор” (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939). През 1933 г. след идването на Хитлер на власт Бенямин емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. и сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. В Германия трудовете му са забранени. Бенямин поддържа тесни приятелски връзки с много интелектуалци и хора на изкуството като Гершом Шолем, Теодор Адорно, Бертолт Брехт и Ернст Блох. Макар че Бенямин е езотеричен мислител с всестранни интереси, приятелството му с Адорно го причислява към кръга на Франкфуртската школа.

След окупацията на Париж приятели успяват да издействат на Бенямин емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива.

Проф. Кольо Коев е виден български социолог и философ, преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и главен редактор на сп.“Социологически проблеми“. Проф. Коев е автор на редица значими научни трудове, между които „Метаморфозите на чужденеца“ (1991), „Видимостта: феноменологични контексти“ (1996), „Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век“ (2003), „Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности“ (2012) и „Етнометодология и логика на всекидневното разбиране“ (2017). В настоящия брой на списанието представяме откъс от културно-критическото есе на Валтер Бенямин „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ в превод на проф. Кольо Коев.

Redaktionspolitik der Zeitschrift „Germanistik und Skandinavistik“ (Bulgarisch und Englisch)