Броеве

Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 1, 2021 г.

За да свалите отделните публикации, кликнете върху заглавието им.

Редактори на броя: Мария Ендрева, Иван Тенев

Дата на публикуване: 15.12.2021 г.

ISSN: 2815-2867

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.

Съдържание

Автори в броя

Увод

РАЗДЕЛ „ЕЗИКОЗНАНИЕ“

Спрежение на слабите глаголи с основа на двойна сонорна (назална и латерална) съгласна в норвежки (букмол) и датски

Мария Бакалова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.9-21

В настоящото изследване се сравнява разпределението по спрежения на слабите глаголи с основа на финална двойна сонорна (назална и латерална) съгласна -/m(ː)/-, -/n(ː)/-, /ŋ(ː)/-, -/l(ː)/- в норвежки (букмол) и в датски. Резултатите от проведено корпусно изследване показват, че фонологично обусловената тенденция за обобщение на I спрежение при основи с финално съчетание от съгласни надделява и в двата езика дори в частност при основите на двойна назална и латерална съгласна. Въпросната тенденция обаче е по-силно изразена в датски, отколкото в норвежки, което обуславя разлики в спрежението на някои глаголи когнати в двата езика.

Ключови думи: норвежки, датски, слаби глаголи, спрежение, сонорни съгласна

De demonstrativa pronomina denna och den här och deras regionala varianter: en något kortare fallstudie

Константин Радоев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.22-30

В статията се разглеждат шведските показателни местоимения denna и den här; съпоставя се описанието им в шведски граматики с употребата им във вестници и устна реч на млади и възрастни носители на шведския език. Коментират се нормата и отклоненията от нея и се обсъждат влиянията на нормата над регионалните варианти на книжовния език.

Ключови думи: показателни местоимения, регионална вариация, узус, норма

Някои наблюдения върху представянето на спрежението на силните глаголи в учебни пособия по трите континентални скандинавски езика. Част I – шведски език

Владимир Найденов Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.31-43

Това е първата част от статия в две части, в която се обсъждат и сравняват начините, по които обикновено се описват силните глаголи и тяхното отношение към неправилните глаголи в учебните пособия по трите континентални скандинавски езика, предназначени за обучението на чужденци. В настоящата първа част се разглеждат учебни пособия по шведски език. Стига се до извода, че в тях въпреки известна вариация силните глаголи най-често повече или по-малко систематично се разграничават от неправилните и закономерностите в спрежението им се извеждат на преден план.

Ключови думи: силни глаголи, шведски, регулярност, дидактика

РАЗДЕЛ „ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ“

Кризата на общността

Виолета Вичева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.45-86

Понятието общност е разгледано в социологически, философски и културологичен контекст, като е проследена трансформацията, която претърпява представата за общност в развитието от традиционно към посттрадиционно общество. На тази теоретична база стъпва анализът на седем произведения от най-новата немскоезична литература, който проследява репрезентацията на общността в тях, като изводите от него биват отново съотнесени към теорията с цел да допринесат към знанието за общността.

Ключови думи: общност, модерност, постмодерност, немскоезична литература, индивидуализация

Мотивът за Одисей и неговите трансформации: Мит и наратив в немската следвоенна литература

Ева Пацовска-Иванова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.87-127

Статията „Мотивът за Одисей и неговите трансформации: мит и наратив в немската следвоенна литература“ на Ева Пацовска-Иванова се концентрира върху рецепцията на митологичния мотив за Одисей в немската следвоенна проза и по-специално върху неговото свойство да повлиява наратологичния подход на авторите. Със своята асоциативност и гъвкавост митът им дава възможност да отговорят на предизвикателствата на сложната си историческа ситуация, като адаптират базовата митологична история към своите естетически цели. Статията проследява механизмите на адаптиране и техните функции.

Ключови думи: Одисей, мит, наратив, следвоенна литература, Германия

The Construction of the Foreign and the Other in Felix Kanitz’ Travel Notes on Bulgaria

Мария Ендрева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.128-135

Статията изследва различните значения в представянето на чуждостта в пътеписите на Феликс Каниц за България. Тя представя традиционното теоретично разделяне на „свое“ и „чуждо“ в постколониалния дискурс в две нови опозиции: свое – друго и познато – чуждо, които имат различни функции. Първата опозиция е важна за изграждането на идентичност чрез разграничаване на себе си от друга култура, втората е важна за разбирането на чуждата култура и за скъсяване на дистанцията до нея. Дадените примери засягат темата за материализма на българите, описани като принадлежащи към симпатична, но примитивна култура.

Ключови думи: постколониален дискурс, Феликс Каниц, пътеписи, Балканите

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДОЗНАНИЕ“

Bernhard und Handke. Einblicke in ihre Rezeption in Bulgarien

Майа Разбойникова-Фратева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.137-156

Настоящата статия изследва различните форми на рецепция, които могат да бъдат наблюдавани в България при двама от най-значимите австрийски писатели от втората половина на 20. и от 21. век. Изходна точка представлява опитът за реконструкция на преводаческите усилия, обобщават се данните и се извеждат имената на най-важните участници в този процес. Следваща стъпка е опитът да бъдат издирени и анализирани и други форми на рецепция на тези автори и да бъдат установени факторите, които благоприятстват литературния трансфер от един език към други, от една национална литература към друга, така че чуждоезиковите автори да се превърнат в участници в културния контекст на целевия език, в случая българския.

Ключови думи: австрийска литература, превод, преводна рецепция, форми на рецепция, преводачи, издателства, медии, критика

Норвежката литература в България през последните две години (2020/2021). Теми, мотиви, преводни особености

Евгения Тетимова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.157-172

Публикацията прави кратък преглед на цялостната рецепция на норвежка литература в България от Освобождението до наши дни. Тя се фокусира основно върху три книги, преведени у нас от норвежки език в последните две години (2020/2021) – „Срещу природата“ (Imot naturen) на Томас Еспедал, „Неспокойните“ (De urolige) на Лин Улман и „Трилогия“ (Trilogien) на Юн Фосе. Целта е да се анализират основните теми и мотиви в тези преводни произведения, да се откроят техните стилови характеристики и предаването им при превод на български език. Въз основа на сравнението между преводни и оригинални произведения се посочват примери за трудности, предизвикателства и добри преводачески решения при превод на отделни езикови и стилистични особености от норвежки на български език.

Ключови думи: норвежка литература, рецепция, превод, стилови характеристики

РАЗДЕЛ „МЕТОДИКА И ДИДАКТИКА“

Bilinguale Erziehung: Ja oder Nein

Веселина Кузманова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2021.1.174-186

В моята първа научна статия се занимавам с езика като отделна дисциплина, като жива материя, която е водещ фактор при оформянето на нашите мисли, чувства, възприятия и при оформянето на самите нас изобщо – като личности. Изследвам и още по-интересния (лично за мен) въпрос – дали когато едно дете израства с два или повече езика получава повече гледни точки за средата около нас и дали това впоследствие се превръща в негово предимство или в негова пречка да открие само за себе си общовалидната истина за света? А дали съществува само една такава истина? Или около 7000 различни истини (колкото са приблизително езиците на Земята)? С тези въпроси се надявам да съм Ви подтикнала към размисъл и в следващите редове с помощта на Езика да успеем да достигнем до някои отговори…

Ключови думи: многоезичност, двуезичност, майчин език, хипотеза на Сапир-Уорф

РАЗДЕЛ „ОТЛИЧЕНИ ТЕКСТОВЕ ОТ КОНКУРСИ ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ“

Der Essay-Wettbewerb „Was bedeuten die Gedichte von Erich Fried für uns und unsere Welt heute?“ (2020)

Mehrere AutorInnen

Was bedeuten die Gedichte von Erich Fried für uns und unsere Welt heute? – dies war die zentrale Frage, mit der sich die Teilnehmer:innen des Essay- Wettbewerbs der Österreich- Bibliothek Sofia in Zusammenarbeit und Unterstützung der Österreichischen Botschaft, des DAAD und der ZfA anlässlich des 100. Geburtstages von Fried beschäftigten. Schüler:innen und Studierende aus ganz Bulgarien sollten ein Gedicht von Fried als Schreibimpuls auswählen und auf dessen Grundlage ihre eigenen Gedanken in Form eines Essays äußern.

Annual Competition for Essay Writing in Danish Language

Магдалена Петкова, Даниел Теохаров

The annual competition for essay writing in Danish language has been organized since 2015 by the “Hans Christian Andersen Centre for Research and Information” at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, the Embassy of Denmark in Sofia and the Danish Agency for Culture and Palaces (Slots- og Kulturstyrelsen).

Every year the students from the Department of German and Scandinavian Studies who study Danish language and culture participate in the competition. The aim is to encourage students to apply their Danish language skills in a different context, broaden their perspectives and motivate them to learn even more about Denmark’s language, culture and history.

This year’s essay competition was entitled “Hvordan skabes tillidsbroer?” – “How do we create bridges of trust”, commemorating the 90th anniversary of the initiation of the diplomatic relations between Bulgaria and Denmark.

The first prize was awarded to Magdalena Petkova, who is a 3rd year student (Scandinavian Studies programme) and the Special prize of the Danish ambassador was awarded to Daniel Theoharov, 4th year student (Scandinavian Studies programme).

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ“

Марион Пошман: „Кехлибарен парк Калининград“

Превод от немски: Ева Пацовска-Иванова

Преводът е публикуван в сп. „Съвременник“ бр.2/2019 г.

Марион Пошман е родена през 1969 в гр. Есен и завършва германистика, философия и славистика. Живее като писателка на свободна практика в Берлин. Член е на Немската академия за език и поезия, на немския ПЕН-център и др. Носител е на редица награди, сред които „Петер Хухел“, „Вилхелм Рабе“ и „Клопщок“, номинирана е три пъти за Германската награда за литература.

„Кехлибарен парк Калининград“ възниква вследствие на четириседмичен престой в Калининград по стъпките на философа Йохан Георг Хаман.

Ева Пацовска-Иванова е преводач от немски език на текстове на Томас Фрам, Андреас Хамбургер и Вивиан Праматаров-Хамбургер, Ханс Тил и др.

Ирис Волф: „Неясните очертания на света“ (откъс)

Превод от немски: Виолета Вичева

Романът ще бъде издаден през 2022 г. от издателство „Аквариус“

Ирис Волф е родена през 1977 г. в Херманщат (Сибиу), семейството ѝ е част от немскоезичната общност в Банат. През 1995 г. се премества заедно с близките си в Германия, където завършва литература, теология и графика и изобразително изкуство в Марбургския университет. Дебютният ѝ роман Halber Stein излиза през 2012г., а излезлият през 2020 г. роман Die Unschärfe der Welt, от който е предложеният откъс e номиниран за Германската литературна награда, както и за Наградата на Лайпцигския панаир. В литературата си Волф често се връща към родното си място и изобразява живота на германското малцинство в Седмиградско, в Неясните очертания на света тя разказва историята на четири поколения.

Виолета Вичева е преводач от немски език и доктор по немскоезична литература. След няколко превеода на литература за деца и на хуманитаристика, това е първият ѝ превод на художествена литература за възрастни. Излизането на книгата предстои през 2022 г. и е подпомогнато от TRADUKI.

Катя Алвес: „Клубът на мъфините“

Превод от немски: Милкана Делер

Оригинален текст на немски език

Нередактирана версия на преводачката Милкана Делер

Редактирана версия, публикувана от издателство „Фют“

В настоящата рубрика публикуваме оригинала, междинния превод на преводачката Милкана Делер без редакторска корекция и редактираното от издателството издание на книгата на Катя Алвес „Клубът на мъфините“. В текст на междинния превод, който е част от нашето списание, Г-жа Делер се е водила от принципа да превежда максимално близо до оригиналния изходен текст. За студентите е изключително интересно да проследят преводаческото решение и редакторската намеса в окончателния вариант на изданието на български език.

Катя Алвес е родена в град Коимбра, Португалия. Работила е в книжарница, в библиотека, била е редактор в радиото. Днес тя живее със семейството си в Цюрих и пише детски романи, повести, радиопиеси. Много обича португалски оризови кексчета, за които твърди, че са преки роднини на мъфините.

Илюстраторката Ели Брудер е родена е през 1980 г. в областта Пфалц, Германия. От малка обича да рисува истории в картинки. След като завършва образованието си в Шотландия и Фрайбург, работи като илюстратор. Живее с мъжа си и с цяла ферма с животни край езерото Ратцебург в Северна Германия. В Шотландия Ели Брудер за пръв път опитала мъфини, които и до днес обича много.

Милкана Делер учи в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Славянска филология”, а след това продължава образованието си в университета във Вюрцбург, Германия. Целият ѝ професионален път е свързан с преводи и преподаване. Превежда и досега за Германското и Швейцарското посолство в България, както и за Президентството, Народното събрание, Министерски съвет и различни министерства.

Заема се с превода на „Клубът на мъфините“, защото дъщеря ѝ е на годините на героините и ѝ се струва, че книгите ще са забавни за децата в България, а също и заради илюстрациите. Обича да прекарва време с дъщеря си и кучето им, както и да пече сладкиши.

Текстовете са предоставени с любезното съдействие на изд. „Фют“ и на изд. „Арена“, Германия.

Юн Фосе: „Трилогия“ (откъс)

Превод от норвежки: Стела Джелепова

Откъсът от романа „Трилогия“ е предоставен за публикуване в сп. „Германистика и скандинавистика“ от издателство „Лист“.

Селма Лагерльоф: „Коларят на Смъртта“ (откъс)

Превод от шведски: Меглена Боденска

Откъсът от романа „Коларят на Смъртта“ е предоставен за публикуване в сп. „Германистика и скандинавистика“ от издателство „Лист“.

Скандинавска поезия в превод на студенти

Представяме ви преводи на поезия на ярки представители на класическата и съвременната норвежка и шведска литература, преведени от студенти в специалност „Скандинавистика“ и в двете магистърски програми към специалността – „Език, култура, превод“ и „Нордистика“.

Редакционна политика и контакт