Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 3, 2023 г.

Паул Целан е един от най-значимите немскоезични поети след Втората световна война, чиято лирика е белязана от травматичните преживявания по време на Холокоста. Темата за преследването и унищожаването на евреите присъства в повечето му стихотворения, които са определяни от литературната критика като херметични, езотерични и дори като неразбираеми. Лириката му е пример за високо поетично майсторство, богата образност, символика и словотворчество, сложна метрика и ритмика. През 1947 г. Целан публикува прочутото стихотворение „Todesfuge“ (Фуга на смъртта), което и до днес е един от литературните документи на Холокоста. Важно място в богатото лирическо наследство на Целан заемат и стихосбирките „Der Sand aus den Urnen“ / „Пясъкът от урните“ (1948), „Mohn und Gedächtnis“/ „Мак и памет“ (1952), „Von Schwelle zu Schwelle“ / „От праг на праг“ (1955), „Sprachgitter“/ „Словесна решетка“ (1959), „Die Niemandsrose“ / „Ничията роза“ (1963), „Lichtzwang“ / „Светлопринуда“ (1970).

Ана Димова е изтъкнат учен-германист и преводач от немски език, професор по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет, хоноруван преподавател във Великотърновския, Софийския и Нов български университет.

С богатата си ерудиция и фин усет към езика и неговото многообразие проф. Димова превежда и пресътворява талантливо на български език голяма част от богатото наследство на немскоезичната култура и философия. В неин превод на български език излизат творбите на Йозеф Рот („Гробницата на капуцините“, „Легенда за светия пияница“, „Пътувания из Украйна и Русия“); Карл Краус („Кутията на Пандора“), Кристоф Рансмайр („Последният свят“), Паул Целан („Ничията роза“), Ян Асман („Културната памет“), Ханс Фалада („Всеки умира сам“), Роберт Менасе („Столицата“), Виктор Клемперер („Езикът на Третия райх“) и др.

Проф. Димова е и автор на книгите: „Импресионизъм и превод“ (Велико Търново, 1995), „Увод в теорията на превода“ (Шумен, 2001), „Вицът като езиков и културен феномен“ (Велико Търново, 2006).Трилогията се смята за един от шедьоврите в норвежката литературна история и представя завладяващата историята на Кристин Лаврансдатер – дъщеря на заможен стопанин от Гюдбранската долина. Сигрид Унсет проследява живота ѝ от детските години до дълбока старост. Изграден с много проникновение и наситен с психологизъм, образът на Кристин ни пленява със силата на девичите ѝ вълнения, с изпепеляващата ѝ любов към Ерлен Никулаусьон, с майчината ѝ всеотдайност и не на последно място със стремежа ѝ да намери път към Бога. Трилогията представлява отзвук от терзанията на самата Унсет, която няколко години след написването ѝ решава да се върне към католицизма.

Магията на „Кристин, дъщерята на Лавранс“ вдъхновява Лин Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 г. Критиката е единодушна: благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век.

Ева Кънева е преводачка на художествена литература от норвежки, шведски и датски език. Родена е през 1985 г. в град Добрич. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по скандинавистика и магистърска – по скандинавски езици, култура и превод към Катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Жанрово преводите на Ева Кънева обхващат класика, детско-юношеска литература и криминални романи. Превежда произведения на Ю Несбьо, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Ендре Люн Ериксен, Тюра Теодора Трунста, Сара Енгел, Катарина фон Бредов, Ким Фебер, Йени Педерсен, Мария Грипе, Сигрид Унсет, Хенрик Ибсен и др. През 2015 г. е удостоена с Наградата на фондация „Васа Ганчева“ за млад преводач от скандинавски езици и с Наградата на НУРЛА (Държавната агенция за подкрепа на норвежката литература в чужбина) за преводач на годината.