Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 3, 2023 г.

За да свалите отделните публикации, кликнете върху заглавието им.

Редактори на броя: Мария Ендрева, Иван Тенев

Дата на публикуване: 1.10.2023 г.

ISSN: 2815-2867

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.

В статията се отбелязват заслугите на проф. Майа Разбойникова-Фратева в областта на литературознанието.

Проф. Майа Разбойникова-Фратева като преводач и посредник в диалога между културите

Ренeта Килева-Стаменова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.18-23

В статията се отбелязват заслугите на проф. Майа Разбойникова-Фратева в областта на превода.

Списък с публикациите на проф. Майа Разбойникова-Фратева

РАЗДЕЛ „ЕЗИКОЗНАНИЕ“

How to {make} things {be <some way>} or {do <things>} – Modelling Danish, Swedish, and Bulgarian Object Control and Object Predicative Structures

Константин Радоев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.34-49

Статията представя синхронен, съпоставителен, генеративен модел в рамките на X-bar теорията на датски, шведски и български каузативни и резултативни структури от типа обектен контрол и предикатив към обекта. Анализът е провокиран от наблюдения на интерференция в междинния език на студенти, изучаващи датски и шведски, които са изучавали като втори език английски, немски и други европейски езици в рамките на българското средно образование. Посредством паралелен модел на конструкциите в трите езика, основаващ се на анализ на корпусни примери чрез семантични роли, се подкрепя становището, че правенето на паралел с българските конструкции е много по-прецизен начин да бъде преподадена разликата между скандинавските резултативи и каузативи.

Ключови думи: български, датски, шведски, предикатив към обекта, обектен контрол

Das Handlungsmuster WÜRDIGEN und seine Realisierung in der Textsorte „Akademische Festschrift“

Микаела Петкова-Кесанлис Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.50-78

Das Ziel des Beitrags besteht darin, die Realisierung des komplexen Handlungsmusters WÜRDIGEN in Exemplaren der Textsorte ‚akademische Festschrift‘ zu beschreiben. Dabei werden zunächst sprachliche und nicht-sprachliche Handlungen ermittelt, die als Mittel des Vollzugs der Handlung des WÜRDIGENs fungieren. Anschließend werden diskursive und außerdiskursive Hervorhebungshandlungen erfasst, die dazu dienen die Reputation des Jubilars zu konstruieren bzw. zu signalisieren. Da die Textsorte ‚akademische Festschrift‘ in der deutschsprachigen Wissenschaftlergemeinschaft umstritten ist, werden im Beitrag auch die Kritik an Festschriften und ihre Auswirkungen auf die Gestaltung dieser Publikationen thematisiert. Die Untersuchung ist im Bereich der Textsortenforschung zu verorten.

Ключови думи: Festschrift, Würdigung, Hervorhebungshandlungen, Reputation, Wissenschaftlergemeinschaft

В статията се разглежда първата академична немска граматика (1950) в България, написана от основателя на катедрата по германска филология в Софийския университет проф. Константин Гълъбов. Дават се сведения както за условията, при които граматиката е възникнала, така и за някои основни немски граматики, издадени в България в периода между 1868 и 1944 г.

Ключови думи: немски език, немска граматика, Константин Гълъбов, германистика, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

РАЗДЕЛ „ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ“

Немскоезичната литература в България след 2000 г. Статистика и някои аспекти на рецепцията

Виолета Вичева Българска академия на науките, Институт за литература (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.94-106

Настоящата статия предоставя информация за тенденциите в превеждането и издаването на немскоезични автори в България в периода 2000 ‒ 2022 г., на базата на статистика от няколко източника, както и на собствено проучване. След това, използвайки за пример отзивите за трима автори, посочва някои характеристики на рецепцията на немскоезична литература у нас, като подчертава приноса на Майа Разбойникова-Фратева за адекватното поставяне на немскоезичната литература в българския културен контекст след 2000 г.

Ключови думи: немскоезична литература, рецепция, Разбойникова-Фратева, рецензии, съвременна литература

Статията разглежда различни теории, с чиято помощ съвременното литературознание се опитва да определи ролята на психологията при рецепцията на литература. Въпреки че идентифицирането на психологическите състояния на фикционалните герои очевидно играе ключова роля, професионалният прочит на едно произведение не може да се основава само на него. Във втората част на текста се разглежда ролята, която емоциите играят в литературата на немския сантиментализъм, както и наративните стратегии, които авторката Софи фон Ла Рош използва в своя роман „Историята на госпожица фон Щернхайм“, за да постигне реализация на неговите специфични цели.

Ключови думи: психология, емоции, литературен дарвинизъм, сантиментална литература

Патриотизъм и космополитизъм в творчеството на Ханс Кристиан Андерсен

Светлана Арнаудова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.121-133

Докладът се занимава с културните отношения между Дания и Германия през първата половина на 19. век, формирали бинационалната и бикултурна идентичност на Ханс Кристиан Андерсен и убеждението му, че музата на новото време е „космополитна“. Европейският романтизъм се разглежда като транснационален проект въпреки националистическите конструкции на понятия като нация и идентичност. Обръща се внимание и на транснационалното движение на стоки, свързано с индустриализацията през 19. век и с новите отношения на размяна и потребление, довели и до по-интензивната и ползотворна среща между скандинавските езици и литератури. Проследяват се и връзките между Романтизма и Просвещението, като се подчертава, че противоречията между двете епохи не са толкова непреодолими, колкото обикновено се предполага.

Ключови думи: патриотизъм, космополитизъм, романтизъм, културна идентичност

Центрове и периферии в публичната памет и изследванията на Холокоста

Даниела Дечева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.134-151

Текстът разглежда актуалния транснационален дискурс за Холокоста (политики, публична памет, научни изследвания) през концепцията за център и периферия в два аспекта: пространствен и съдържателeн. Разглеждат се национални контексти, представителни за центъра и за различни степени на периферност. Анализът позволява да се направи извода, че чрез целенасочени политически мерки в последните десетилетия паметта и изследванията за Холокоста вече са утвърдени като филтър за самоанализ на европейските национални общества, като показател за нивото на тяхната демократичност и дори на външнополитическото им позициониране.

Ключови думи: център, периферия, Холокост, политика за памет, култура на паметта

Das Heine-Denkmal auf dem Hamburger Rathausplatz

Удо Кьостер Университет на Хамбург (Германия)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.152-165

Der Beitrag rekonstruiert anhand der Dokumente im Denkmalschutzamt in Hamburg die politischen Prozesse zwischen 1956 und 1982, die zur Errichtung eines Heinedenkmals auf dem Rathausmarkt geführt haben.

Schlüsselwörter: Heinrich Heine, Heine-Denkmal, Hamburg, Literaturgeschichte, Heine-Rezeptionура

„Grenze“ als Topos in der jüngsten bulgarischen Literatur

Николина Бурнева Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.166-176

Meistens wird der locus mit historischer Semantik aufgeladen, der semiotische Ketten und kollektive Einstellungen erwachsen. Die Erweiterung der semantischen Valenz des Begriffs um konzeptuelle Elemente als Merkmale zeitgenössischer soziologischer und psychologischer Marker begründet empathisch einprägsame Interpretationen von Schlüsselkomplexen des migrierenden Ich, die z. B. Kapka Kassabovas „Grenze“ (2017), „Östlich vom Westen“ (2011) von Miroslav Penkov und „Leben in den Felsen“ (2018) von Maria Laleva aufdecken. Die Synergie von narrativer und stilistischer Eigenart wird systemtheoretisch beleuchtet, um Schlussfolgerungen über aktuelle ästhetische und kultursoziologische Epistemen zu begründen: Zivilisationsskepsis, Vergangenheitsdeutungen, individuelle und kollektive Identitätsentwürfe.

Bulgarische Herkunft und die Beobachterperspektive von Emigranten – die Spezifik dieser Weltsicht(en) steht im Fokus der Studie, als Lebenserfahrung von migrierenden Persönlichkeiten in der gegenwärtig globalisierten Zivilisation.

Ключови думи: Grenze, Narrativ, Kassabova, Penev, Laleva

Fotografie als literarischer Metaphernfundus in Nino Haratischwilis Roman Das mangelnde Licht

Ралица Иванова Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.177-192

Längst hat die alltägliche Präsenz der visuellen Medien die Wahrnehmungsformen des Menschen beeinflusst und zu Verschiebungen in der Hierarchie der Darstellungs- und Kommunikationsformen geführt. Im Kontext dieses visual turn untersucht der vorliegende Beitrag die literarische Metaphorisierung der Fotografie in Nino Haratischwilis Roman Das mangelnde Licht. Erörtert werden verschiedene metaphorische Spielarten des fotografischen Mediums sowie dessen Überlappung mit der Technik des Restaurierens und des Zeichnens.

Ключови думи: literarische Mataphorisierung der Fotografie, Realismus-Konzepte, Nino Haratischwili, Das mangelnde Licht

За корицата на „Хайдутинът“ от Ханс Вахенхузен

Николай Чернокожев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.193-198

Статията се стреми да открои начините, по които визуалният образ на корицата подготвя предстоящия читател за срещата му с произведението.

Ключови думи: стратегия, стереотип, Балкан, Каниц

Aspekte des Mythischen am Beispiel von Robert Musils Kakanien

Владимира Вълкова Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.199-209

Nach allgemeinen theoretischen Überlegungen über die ästhetischen und künstlerischen Dimensionen des Mythischen in der Moderne und bei Musil wird dem Mythos vom mehrsprachigen und multikulturellen Kakanien im Roman „Der Mann ohne Eigenschaften“ nachgegangen. Dabei werden solche Mythos-Erscheinungen anvisiert, die die Dekonstruktion des Mythischen bei Musil veranschaulichen: die Mythisierung der habsburgischen Staatsideologie, des Kaisers, der übernationalen Kulturgemeinschaft und der Sprachenpolitik in Österreich-Ungarn. Angesprochen wird auch die Frage, wie sich bei Musil Mythos und Utopie aufeinander beziehen.

Schlüsselwörter: Musil, Kakanien, Mythos, Dekonstruktion, Utopie

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДОЗНАНИЕ“

Die standardisierte Rahmenstruktur deutscher Anklageschriften und Besonderheiten ihrer Übertragung ins Bulgarische

Ренета Килева-Стаменова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2023.3.211-242

Auf der Grundlage einschlägiger theoretischer Ansätze zur Rechtsübersetzung befasst sich der Beitrag mit Problemen der Übersetzung von Anklageschriften aus dem Deutschen ins Bulgarische. Im Mittelpunkt der Betrachtung steht die konventionalisierte Rahmenstruktur dieser Textsorte in beiden Rechtsordnungen, die einem interlingualen Vergleich unterzogen wird. Die daraus gewonnenen Erkenntnisse werden neben anderen Kriterien bei der Erstellung von zwei Musterübersetzungen ins Bulgarische – der Rahmenstruktur der norddeutschen bzw. der Rahmenstruktur der süddeutschen Variante der Anklageschrift – berücksichtigt. Ein Kommentar der Musterübersetzungen und ihrer Anwendbarkeit in der Übersetzerausbildung und in der Übersetzungspraxis rundet den Beitrag ab.

Ключови думи: Rechtsübersetzung, Anklageschrift, Paralleltextanalyse, Übersetzung Deutsch-Bulgarisch

РАЗДЕЛ „МЕТОДИКА И ДИДАКТИКА“

Austauschprojekt: Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich

Жаклин Дибала и др. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

Der Beitrag stellt das Folge-Projekt des interkulturellen und interdisziplinären Austauschprojekt für Germanistikstudierende an der Sofioter Universität und Geschichtsstudierende der Alpen-Adria-Universität Klagenfurt zum Thema Geschichtsbilder und Erinnerungskultur vor. Nach einer kurzen Darstellung wie die Geschichte in DaF- Lehrwerken an bulgarischen Schulen dargestellt wird, wird das Projekt: Geschichtsbilder in Bulgarien und Österreich beschrieben. Im Anschluss wird das Projekt aus der Sicht einiger Germanistikstudierenden, anhand von Erfahrungsberichten und deren Ergebnissen, geschildert. Der Beitrag verfolgt das Ziel für ähnliche internationale Projekte in der Auslandsgermanistik zu ermutigen und das Geschichtsbewusstsein im Unterricht zu fördern.

Ключови думи: Online-Sprachprojekt, Geschichtsbilder, interkultureller Austausch, Geschichtsbewusstsein

РАЗДЕЛ „ОТЛИЧЕНИ ТЕКСТОВЕ ОТ КОНКУРСИ ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ“

Във второто издание на Студентския конкурс за превод от немски език участниците имаха възможност да работят по избор върху откъс от романа на Инго Шулце „Die rechtschaffenen Mörder“ и върху пасаж от монографията на Карл-Хайнц От „Verfluchte Neuzeit“. Включиха се 10 студенти, като бяха предадени 6 превода в рубриката „Проза“ и 7 превода в рубриката „Хуманитаристика“.

След като обсъди преводите, журито в състав доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Христо Станчев, гл. ас. д-р Иван Попов единодушно реши да присъди:

Награда за най-добър превод в рубриката „Проза“ на Ния Спасова, студентка от втори курс специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“

Награда за най-добър превод в рубриката „Хуманитаристика“ на Иван Стоянов, студент от втори курс специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“.

Тазгодишният конкурс се проведе под наслов „Историята зад картината“ („Historien bagved maleriet“) и бе вдъхновен от датския художник Вилхелм Хамерсхой (1864 – 1916), известен с умението си да „играе“ със светлината, да разказва истории чрез своите реалистични портрети и картини на сцени и интериор на датски домове от края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Задачата на студентите бе да изберат една от три емблематични за творчеството на Вилхелм Хамерсхой картини, а именно „Интериор от Странгеде 30“ („Interiør fra Strandgade“ 30, 1900 г.), „Интериор, млада жена в гръб“ („Interiør, ung kvinde set fra ryggen“, 1903 – 1904 г.) и „Отворени врати (бели врати)“ („Åbne døre (hvide døre)“, 1905 г.) и да разкажат своята история, вдъхновена от нея.

Тази година всички победители в конкурса за есе на датски език са студенти от специалност „Скандинавистика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. С първа награда бе отличена Габриела Атанасова (студентка от четвърти курс), с втора награда – Ивон Темелкова (студентка от втори курс), с трета – Белослава Загарева (студентка от втори курс), а специалната награда на датския посланик получи Велислав Великов (студент от трети курс). Есетата на победителите в конкурса са публикувани тук.града

Посланикът на Кралство Дания в България Н. Пр. Йес Брогорд Нилсен награди лично победителите в конкурса и проведе разговор със студентите и преподавателите от специалност „Скандинавистика“.

Бихме искали да изразим благодарността си към Посолство на Кралство Дания за отличното сътрудничество, както и на участниците в конкурса. Честито на печелившите, а на всички студенти пожелаваме успех!

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ“

Хайнер Мюлер: „Херакъл 2 или Хидрата“ (откъс)

Превод от немски: Ева Пацовска-Иванова

Хайнер Мюлер (1929 – 1995) е сред най-известните немскоезични драматурзи от втората половина на XX век и една от значимите фигури на литературната сцена на ГДР. Неговият специфичен фрагментарен стил с характерна ритмика е застъпен и в текста „Херакъл 2, или хидрата“, който е част от пиесата „Цимент“. Формулиран като „интермецо“, написването му изиграва решаваща роля в процеса на работа над пиесата – благодарение на него авторът намира изход от период на творчески блокаж и успява да завърши драмата.

Ева Пацовска-Иванова е преподавател в специалност „Немска филология с избираем модул Скандинавски езици“, доктор по филология, преводачка от немски език на текстове на Томас Фрам, Франц Кафка, Андреас и Вивиан Хамбургер, Марион Пошман и др.

Паул Целан е един от най-значимите немскоезични поети след Втората световна война, чиято лирика е белязана от травматичните преживявания по време на Холокоста. Темата за преследването и унищожаването на евреите присъства в повечето му стихотворения, които са определяни от литературната критика като херметични, езотерични и дори като неразбираеми. Лириката му е пример за високо поетично майсторство, богата образност, символика и словотворчество, сложна метрика и ритмика. През 1947 г. Целан публикува прочутото стихотворение „Todesfuge“ (Фуга на смъртта), което и до днес е един от литературните документи на Холокоста. Важно място в богатото лирическо наследство на Целан заемат и стихосбирките „Der Sand aus den Urnen“ / „Пясъкът от урните“ (1948), „Mohn und Gedächtnis“/ „Мак и памет“ (1952), „Von Schwelle zu Schwelle“ / „От праг на праг“ (1955), „Sprachgitter“/ „Словесна решетка“ (1959), „Die Niemandsrose“ / „Ничията роза“ (1963), „Lichtzwang“ / „Светлопринуда“ (1970).

Ана Димова е изтъкнат учен-германист и преводач от немски език, професор по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет, хоноруван преподавател във Великотърновския, Софийския и Нов български университет.

С богатата си ерудиция и фин усет към езика и неговото многообразие проф. Димова превежда и пресътворява талантливо на български език голяма част от богатото наследство на немскоезичната култура и философия. В неин превод на български език излизат творбите на Йозеф Рот („Гробницата на капуцините“, „Легенда за светия пияница“, „Пътувания из Украйна и Русия“); Карл Краус („Кутията на Пандора“), Кристоф Рансмайр („Последният свят“), Паул Целан („Ничията роза“), Ян Асман („Културната памет“), Ханс Фалада („Всеки умира сам“), Роберт Менасе („Столицата“), Виктор Клемперер („Езикът на Третия райх“) и др.

Проф. Димова е и автор на книгите: „Импресионизъм и превод“ (Велико Търново, 1995), „Увод в теорията на превода“ (Шумен, 2001), „Вицът като езиков и културен феномен“ (Велико Търново, 2006).Трилогията се смята за един от шедьоврите в норвежката литературна история и представя завладяващата историята на Кристин Лаврансдатер – дъщеря на заможен стопанин от Гюдбранската долина. Сигрид Унсет проследява живота ѝ от детските години до дълбока старост. Изграден с много проникновение и наситен с психологизъм, образът на Кристин ни пленява със силата на девичите ѝ вълнения, с изпепеляващата ѝ любов към Ерлен Никулаусьон, с майчината ѝ всеотдайност и не на последно място със стремежа ѝ да намери път към Бога. Трилогията представлява отзвук от терзанията на самата Унсет, която няколко години след написването ѝ решава да се върне към католицизма.

Магията на „Кристин, дъщерята на Лавранс“ вдъхновява Лин Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 г. Критиката е единодушна: благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век.

Ева Кънева е преводачка на художествена литература от норвежки, шведски и датски език. Родена е през 1985 г. в град Добрич. През 2010 г. завършва бакалавърска степен по скандинавистика и магистърска – по скандинавски езици, култура и превод към Катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Жанрово преводите на Ева Кънева обхващат класика, детско-юношеска литература и криминални романи. Превежда произведения на Ю Несбьо, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Ендре Люн Ериксен, Тюра Теодора Трунста, Сара Енгел, Катарина фон Бредов, Ким Фебер, Йени Педерсен, Мария Грипе, Сигрид Унсет, Хенрик Ибсен и др. През 2015 г. е удостоена с Наградата на фондация „Васа Ганчева“ за млад преводач от скандинавски езици и с Наградата на НУРЛА (Държавната агенция за подкрепа на норвежката литература в чужбина) за преводач на годината.

Подбрани стихотворения в превод от датски и норвежки език

Превод от датски и норвежки: Михаил Байков

Михаил Байков е магистър по „Нордистика“ към специалност „Скандинавистика“ и асистент по „История на кукления театър“ и „Анализ на театрален спектакъл“ в катедра „Театрознание“ на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Целта на направения подбор е да се запознае българската четяща аудитория както с популярни, така и с малко познати представители на съвременното датско и норвежко поетическо изкуство.

Фритьоф Нансен (1861 – 1930) е норвежки полярен изследовател, учен и дипломат, както и една от най-значимите норвежки личности, спечелила Нобелова награда за мир през 1922 г. В младите си години Нансен решава да изследва и прекоси недостижимия за времето си континентален ледник на Гренландия, представляващ 90% от територията на острова. Всички предишни опити са неуспешни. Фр. Нансен решава да предприеме това начинание с новаторския метод на ски и с шейни, като противно на всички препоръки избира посоката изток-запад, без възможност за връщане назад. „Западният бряг или смъртта!“ е неговото мото. Въпреки трудностите, заедно с петимата си другари той успява да завърши успешно първото прекосяване на Гренландия. След пътуването Фр. Нансен пише две книги: „На ски през Гренландия“ (1890 г.) и „Животът на инуитите“ (1891 г.). В тях той описва изпълненото с неочаквани препятствия прекосяване на Гренландия, включително подготовката, екипировката, историята на ски спорта и ските, начина на живот на местното гренландско население – инуитите, както и научните ползи от експедицията в сферите на геологията, топографията и метеорологията на Гренландия. „На ски през Гренландия“ е преведена на множество езици и оказва ключово влияние върху разпространението на ски спорта в международен план. Книгата все още няма превод на български език.

Светла Стоянова е завършила бакалавър Скандинавистика и изучава магистратура „Език, култура, превод“ към катедрата Германистика и скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на две години учи исландски език в Университета на Исландия със стипендията на института „Ауртни Макнусон“ в Рейкявик. Печели награда в Национален конкурс по превод от френски език и участва в Студиото за литературен превод към Къщата за литература и превод, София. Млад редактор е на няколко литературни превода от чешки език. Живяла е в Норвегия, Исландия и Гренландия, има опит в туризма, работата с хора и международното общуване.