Броеве

Списание „Германистика и скандинавистика“, брой 4, 2024 г.

За да свалите отделните публикации, кликнете върху заглавието им.

Редактори на броя: Иван Тенев, Мария Ендрева

Дата на публикуване: 26.11.2024 г.

ISSN: 2815-2867

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.

Съдържание

Автори в броя

Увод

РАЗДЕЛ „ЕЗИКОЗНАНИЕ“

Kronologi, samtalsstruktur och ompositionering tillägg till kommunikativa projekt med turinitialt sen i tal-i-interaktion

Виктория Страндберг Гьотеборгски университет (Швеция)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.14-34

Svenskans syntax tillåter vanligtvis endast en konstituent före det finita verbet i en huvudsats. Detta fångas av den så kallade V2-regeln. Huvudsatser med två konstituenter före det finita verbet kan beskrivas som V3-strukturer och ses oftast som ett särdrag unikt för förortssvenska. I den här artikeln visar jag att så inte alltid är fallet. Från ett interaktionslingvistiskt perspektiv undersöker jag den interaktionella funktionen hos 206 V2- och V3-strukturer inledda av adverbet sen i tio olika samtalspoddar. Den kanoniska V2-strukturen är klart vanligast för turinitialt sen, men en femtedel av alla turinitiala sen är V3-strukturer. Oavsett den syntaktiska strukturen, skapar sen alltid ett tillägg till ett tidigare inlett kommunikativt projekt, och kan i detta tillägg ha tre olika betydelsepotentialer. För det första kan sen användas för kronologiska tillägg där den temporala relationen mellan olika händelser betonas. För det andra kan sen fungera samtalsstrukturerande och dela upp ett kommunikativt projekt i mindre delar, utan att betona eventuella tidsförhållanden. För det tredje kan sen inleda tillägg där talaren intar en annan position än hen haft tidigare, eller där hen presenterar motargument. Alla dessa tre betydelser hos sen förekommer med V2, med den kronologiska betydelsen är mycket ovanlig med V3. Som inledare till V3 används sen oftast i den samtalsstrukturerande funktionen. V3-inledande sen tenderar också att vara mindre prominent prosodiskt, och verkar sammantaget användas mer som en konjunktionell diskursmarkör.

Ключови думи: sen, syntax, V3, Interaktionell lexikologi, tal-i-interaktion

Дидериксеновият модел като повърхнинен линеаризационен апарат за x-бар граматики

Константин Радоев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.35-53

Статията представя теоретична съпоставка между описателната сила на два модела на скандинавското (в частност – шведското и датското) изречение – традиционния функционален модел на Пол Дидериксен, разделен на предно, централно и крайно поле, и триделния генеративен X-бар модел, разделен на комплементизаторна фраза (CP или CvP за целите на статията (з. ц. с.), също контекстуална фраза з. ц. с.), флективна фраза (IP или IvP з. ц. с.) и глаголна фраза (vP или LvP з. ц. с.). Фокусът на статията ще бъде върху лявата периферия. Въз основа на предходни изследвания в статията се предлага хипотезата, че тази съпоставка може да бъде основа за повърхнинен линеен модел на българското изречение, подобен на Дидериксеновия, с приложение в преподаването на скандинавски езици на студенти с L1 български, а също и на чужденци, изучаващи български като L2.

Ключови думи: изреченска структура, Дидериксенов изреченски модел, лява периферия, шведски, датски, български

Nina Grønnum’s model of Danish intonation from an autosegmental-metrical perspective

Мария Бакалова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.54-71

The purpose of this article is to present an overview of Nina Grønnum’s model of Danish intonation and discuss its central assumptions from the perspective of the autosegmental-metrical (AM) theory of intonational phonology. An attempt is made to outline key differences between Grønnum’s model and AM models, as well as summarize the findings from recent empirical investigations of intonation in Danish spontaneous speech and discuss their implications for phonological modeling. Based on that, the article argues that AM theory is not incompatible with the data for Danish intonation (as has been previously claimed by Grønnum). Rather, it is hypothesized that an AM model for Danish would be able to provide a more accurate account of melodic variation in Danish spontaneous speech.

Ключови думи: Danish intonation, phonological modeling, autosegmental-metrical theory, accent, stress

On the possibilities of subject indexing in complement infinitive clauses (based on material from German and other related languages)

Емилия Денчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.72-90

The article deals with ways of encoding the subject of infinitive clauses in a number of Indo-Germanic languages. There are claims that infinitive clauses never have their own subject, but that this is implied by a part of the main clause. What infinitive clauses don’t actually have is their own syntactic position for the subject. Because with them the verb phrase is formulated in infinite terms and the congruence between subject and verb cannot be established. However, the loss of the infinite verb’s ability to exercise direct control over the carrier/recipient of the action expressed by it is not accompanied by a loss of the logical-semantic connection with it. The results of the study make it clear that this relation is always present, i.e. the subject of the infinitive is always referentially clear. The only difference is that in the Germanic languages, but also in the Romance and Slavic languages, which have an infinitive with clearly defined verbal behavior, there are complex sentence structures whose infinitive complement contains an implicit subject and those which contain an explicit subject. In the first case, it is a PRO subject that is lexically suppressed and is signaled by a referentially identical subject or object noun phrase in the superordinate structure (= antecedent). In the second case, however, the subject of the infinitive appears to function on a morphosyntactic level as a constituent (subject or object) of the main clause but is logically and semantically connected only to the subordinate infinitive and is accordingly explicitly signaled. These are the so-called aci-, nci– and dci-constructions.

Ключови думи: subject of the infinitive, PRO subject, implicit subject of the infinitive, infinitive constructions with an explicit subject, aci-, nci– and dci-constructions

РАЗДЕЛ „ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ“

Judith Hermanns frühe Erzählungen – Schilderung subjektiver Befindlichkeiten oder eine kritische Zeit Diagnose?

Светлана Арнаудова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.92-107

Nach der Veröffentlichung des ersten Erzählbandes von Judith Hermann Sommerhaus, später bescheinigte die Literaturkritik Hermanns Figuren Distanziertheit und Mangel an Ehrgeiz und Initiative und situierte sie in eine Berliner Künstlerszene, die ohne große Ziele und Projekte lebt und kaum von der Außenwelt berührt wird. Der Beitrag stellt die These auf, dass sich diese Rezeption von Hermanns Frühtexten im Laufe der Zeit geändert hat und dass man heute ihre Erzählungen in einen breiteren politischen und historischen Kontext stellen kann. Vor dem Hintergrund einer fortschreitenden Globalisierung erweisen sich Hermanns Texte als eine subtile Zeitdiagnose und als Kritik negativer Globalisierungsfolgen.

Ключови думи: Distanziertheit, Künstlerszene, Globalisierung, Kulturindustrie

Wien als eines der ersten Publikationsorte von Paul Celan

Тимофий Хаврилив Национална академия на науките на Украйна (Украйна)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.108-116

Im Mittelpunkt des Beitrags stehen die während des Wien-Aufenthalts zustande gekommenen Publikationen des aus Czernowitz in der Bukowina stammenden deutschsprachigen Lyrikers Paul Celan. „Wiener“ Publikationen werden im Kontext des Wien-Aufenthaltes des Lyrikers sowie im Kontext seines Œvre behandelt. Da die Zeit vor dem Wien-Aufenthalt in das Frühwerk Celans Eingang gefunden hat, wird sie ebenfalls mitberücksichtigt. Obwohl die Wien-Zeit am Schluss der ersten Lebensperiode Celans steht, wird sie von den ihr vorausgehenden Ereignissen sowie von der kulturellen bzw. historischen Sachlage vorweggenommen und beeinflusst. Mit der Ankunft in Wien war das Dilemma der deutschen Muttersprache versus Mördersprache ein und für allemal besiegelt. Die Themen der während des Wien-Aufenthalts veröffentlichen vor allem lyrischen Texte wurden von Celan weiterentwickelt. Die Shoah-Erfahrung, die bereits im lyrischen Frühwerk thematisiert wird, erwirkt das radikale Umdenken der Rolle der Poesie sowie ihre formale Ausgestaltung.

Ключови думи: Shoah, Periodisierung, Fakt, Interpretation, Verdichtung des lyrischen Sprechens

Wilhelm Diltheys Hermeneutik: Identität und Biografie als Konstruktion

Андреас Четковски Софийски университет „Св. КЛимент Охридски“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.117-129

Seine eigene Lebensgeschichte auf Basis seiner Erinnerungen zu verfassen birgt die Gefahr der Verfälschung aufgrund des unzuverlässigen Gedächtnisses. Beim hermeneutischen Konzept von Wilhelm Dilthey und seiner lebensgeschichtlichen Ganzheitsvorstellung spielt die Erinnerung eine entscheidende Rolle. Für Wilhelm Dilthey ist die Gattung Autobiographie am besten geeignet, um seine geisteswissenschaftliche Methode des Verstehens anzuwenden. Im Kontext des Subjektivitätsdiskurses der siebziger Jahre und der psychoanalytischen Erkenntnisse riefen vielen Schriftstellern Zweifel in Bezug auf den Wahrheitsgehalt einer hermeneutischen Darstellung des erinnerten Lebens hervor. Am Beispiel von Elias Canettis autobiographischen Schrift wird gezeigt, dass er psychoanalytischen Theorien zum Trotz dem hermeneutischen Ansatz folgt, indem er an Diltheys lebensgeschichtlich-biographischen Ganzheitsvorstellung festhält. Seine Überzeugung von einer ungebrochenen Erinnerung ermöglicht es ihm, seine Identität als Autor in der Autobiographie zum Ausdruck zu bringen.

Ключови думи: Hermeneutik, Autobiographie, Geisteswissenschaften, Lebenszusammenhang, Erinnerungen

Приказките на Х. К. Андерсен като един от възможните извори в генезиса на „сънните пиеси“ на A. Стриндберг

Елизария Рускова Театрален колеж „Любен Гройс“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.130-144

Статията сравнява пиесата на Стриндберг „Игра-сън“ с две приказки на Андерсен, „Галошите на Щастието“ и „Нощната шапка на стария ерген“ по отношение на времепространството и функцията на сценичния/наративния предмет. Основна база за съпоставка е категорията „странното“, дефинирано от Цветан Тодоров като „преживяване на границите“. Поставянето на акцента върху пространствения мотив и неговата динамика поражда ефекта на „странното“, което се превръща в естетическа категория, свързваща Романтизма на Андерсен с Модернизма на Стриндберг.

Ключови думи: „странното“, Андерсен, Стриндберг, функциите на наративен/сценичен предмет

РАЗДЕЛ „КУЛТУРОЗНАНИЕ И СТРАНОЗНАНИЕ“

Кодирането на имена с буквените обозначения на тоновете в германската музикална традиция. B-A-C-H като идея, идеал и идеология

Илия Граматиков Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (България)

doi: https://doi.org/10.60055/GerSk.2024.4.146-169

В настоящата студия се разглеждат няколко представителни за германската музикална традиция композиции, при които основният музикален материал е изведен посредством криптографската процедура за кодиране на имена с буквените обозначения на тоновете. Откроени са три основни тематични линии: възможните смисли, положени в творбите чрез криптографския похват; традицията сред германските композитори за инкрустиране на тонови монограми в техни знакови произведения; прилагането на криптографските композиционни процедури като стратегия за творческа легитимация. Отправна точка на изложението е представата за личността и музиката на Бах като негубещ своята актуалност идеал, формиращ една разрастваща се в хода на времето художествена идеология.

Ключови думи: музикална криптография, композиторски монограми, Йохан Себастиан Бах, Роберт Шуман, Арнолд Шьонберг

РАЗДЕЛ „ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ“

Подбрани стихотворения в превод от датски и норвежки език

Михаил Байков

Подбраните тук стихотворения запознават българската четяща аудитория както с популярни, така и с малко познати представители на съвременното норвежко и датско поетическо изкуство.

Стихотворения от конкурса за превод на поезия от чужд на български език под наслов „Светът е в нас чрез езика и писмеността“

Радост Йовкова, Ивайло Александров, Йоан-Константин Велков

По повод националния празник 24-ти май и в рамките на майските Климентови дни Факултетът по класически и нови филологии към „Софийския университет“ проведе конкурс за превод на поезия от чужд на български език под наслов „Светът е в нас чрез езика и писмеността“.
Преподавателите по норвежки език към специалност „Скандинавистика“ предоставиха за конкурса едно от най-лиричните стихотворения на известната норвежка поетеса, писателка и преводачка на поезия и драма Ингер Хагерюп (Inger Hagerup) – „Два езика“ (To tunger) от стихосбирката „Строфа с вятъра“ (Strofe med vinden, 1959).

Преводи на откъси от късното творчество на Кнут Хамсун

Преводите са дело на студенти от трети курс на специалност „Скандинавистика“, които проявяват особен интерес към скандинавските литератури, цялостното творчество на Кнут Хамсун и други скандинавски писатели.

ОТЛИЧЕНИ ПРЕВОДИ ОТ КОНКУРСИ ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Отличени преводи от трети студентски конкурс за превод от немски език на името на проф. д-р Борис Парашкевов

Ния Спасова, Вероника Делчева

В третото издание на Студентския конкурс за превод от немски език участниците имаха възможност да работят по избор върху откъс от последния роман на съвременния немски писател Ян Петер Бремер Nachhausekommen (Berlin/München: Berlin Verlag, 2023) и върху пасаж от монографията на Юлиане Ребентиш Der Streit um Pluralität. Auseinandersetzungen mit Hannah Arendt (Berlin: Suhrkamp, 2022), посветена на политическата философия за плурализма на Хана Аренд.

Конкурс за превод на художествена проза и поезия от скандинавски езици на името на проф. д-р Вера Ганчева

Никол Стаменова, Гергана Васева, Радост Йовкова, Лора Ангелова, Ния Спасова, Цветина Кирилова

В началото на 2024 г. специалност „Скандинавистика“ към катедра „Германистика и скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе третото издание на конкурса за превод на художествена проза и поезия за студенти и ученици, изучаващи скандинавски езици. Конкурсът e посветен на паметта на проф. д-р Вера Ганчева, изтъкната скандинавистка, преводачка, преподавателка, издателка и учен. В третото издание на конкурса се включиха 21 участници с общо 31 превода.

Ежегоден конкурс за есе на датски език

Йоан Иванов, Гергана Васева, Аглая Бинева

От 2015 г. насам Центърът за научни изследвания и информация „Ханс Кристиан Андерсен“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Посолството на Кралство Дания в София и Датската агенция за замъци и култура организират ежегодно конкурс за есе на датски език.

РАЗДЕЛ „СТУДЕНТСКИ ПРОЕКТИ“

Didaktischer Wandel durch Podcast im Fremdsprachenunterricht – ein Studierendenprojekt

Jacqueline Dyballa

In diesem Beitrag wird das Podcast-Projekt anlässlich des 100-jährigen Jubiläums der Germanistik an der Sv. Kliment Ohridski Universität vorgestellt. Nach einem kurzen Überblick, welche Vorteile die Nutzung des Podcasts im Fremdsprachenunterricht hat, wird das Projekt näher dargestellt. Dabei werden die einzelnen Phasen beschrieben: Vorbereitung und Planung sowie Produktion und Veröffentlichung. Im Anschluss daran erfolgt die Auswertung des Projekts aus der Sicht der Teilnehmenden als auch der Lehrkraft. Zum Schluss wird ein Ausblick gegeben, inwieweit Podcasts im Allgemeinen mehr Aufmerksamkeit im Fremdsprachenunterricht bekommen sollten als auch welche Erweiterungen bzw. Nachfolgeprojekte mit dem erstellten Podcast angefertigt werden können. Der Beitrag verfolgt primär das Ziel, für projektorientierte Unterrichtsformen zu ermutigen.

Ключови думи: Podcast, projektorientierter Unterricht, neue Medien.

Felix Lobrechts Roman „Sonne und Beton“ im Kontext von Deutsch als Fremdsprache

Angel Boyanov, Jacqueline Dyballa, Maria Nikolaeva, Ivan Stoyanov

In diesem Beitrag werden die Ergebnisse der Buchbesprechung des Romans „Sonne und Beton“ von Felix Lobrecht festgehalten. Neben einen kurzen Autorenprofil werden die vier Hauptcharaktere unter die Lupe genommen und miteinander verglichen. Zudem wird die Sprache des Romans, der durch die Jugendsprache und den Berliner Dialekt geprägt ist, analysiert. Zum Abschluss wird auf die Gropiusstadt, in der der Roman spielt, eingegangen und welche Rolle der Ort nicht nur im Roman Sonne und Beton spielt, sondern auch in dem Roman „Wir Kinder vom Bahnhof Zoo“ von Christiane F..

Ключови думи: Gegenwartsliteratur, Jugendsprache, Dialekt

Meine erste Forschungserfahrung

Viktoria Atanasova

Gegenstand unserer Untersuchung war die Phrasemkonstruktion [von A (N1) so viel verstehen wie X von Y (N2)]. Verfestigte Realisierungen dieser Konstruktion sind z.B. von A so viel verstehen wie der Hahn vom Eierlegen/ wie die Kuh vom Radfahren/ wie die Kuh vom Sonntag/ wie die Kuh vom Schachspielen.

РАЗДЕЛ „РЕЦЕНЗИИ“

Radoslava Minkova, Diana Stantcheva, Ewa Wojno-Owczarska, Alexandra Preitschopf, Stanislava Ilieva (Hrsg.): „Wendezeiten: Erfahrungen – Ewartungen – Erzählugen“. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisii Hilendarski“ 2023, 353 S.

Marie-Christin Lercher, Annegret Middeke

Der Sammelband „WENDEZEITEN: Erfahrungen – Erwartungen – Erzählungen“ vereint wissenschaftliche Beiträge, die im Rahmen der 7. Internationalen Konferenz des Bulgarischen Germanistenverbandes (BGV) präsentiert und diskutiert wurden. Ein zentraler Anlass der Konferenz war unter anderem das Ende der langen, durch die Covid-19-Pandemie bedingten Online-Phase, die sowohl Tagungen als auch den Unterricht an Schulen und Universitäten stark beeinflusst hatte.

Редакционна политика на списание „Германистика и скандинавистика“